За да направим правилния избор е необходимо да се запознаем с основните видове и характеристиките им.
ФАЯНС (бикотура)
Това е пресована, двойно изпечена и глазирана керамична плочка, която се използва за стенни облицовки предимно на закрито.
От производствена гледна точка изпичането се провежда на две степени – едната при формиране на основата, а другата при нанасяне на глазурата. Тялото на плочката се изработва от червена глина, която се пресова в специални форми и се изпича във високотемпературни пещи. Този продукт е с висока порьозност – пореста структура на материала и показател на водопоглъщане 10%.
Плочките бикотура или фаянсовите плочки не са така здрави като другите типове керамички плочки, което се свързва с малката им дебелина – 5-7мм. Емайлът на повърхността им обаче прави възможно създаване на модели за всеки дизайн и предпазва тялото на плочката от вода.
Този тип плочки намират приложение най-вече при интериорните облицовки за стени в банята, кухнята и офиса.
Създаването на релеф по повърхността на плочката се постига по два начина:
- с помощта на специален валяк, който оставя нужните отпечатъци при нанасянето на течната глазура и преди нейното изпичане, или
- чрез поставянето на гипсови отливки върху основата на продукта, които след това се глазурират и изпичат във високотемпературна пещ.
Характеризиращи се с висока абсорбция на вода, по-малка здравина и ниска устойчивост на износване, фаянсовите плочки са подходящи единствено за интериорно приложение под формата на стенна облицовка в банята, тоалетната, кухнята, мокрото помещение и др.
ТЕРАКОТА (монокотура)
Както се подразбира от наименованието, тази техника прилага еднократно изпичане като глазурата се нанася върху предварително изсушеното тяло на плочката. В тази технология са въведени иновативни решения за нанасяне на глазурата (пясък, каолин, багрила) в прахообразна форма и пресоването й върху плочката. При производството на монокотура се използва предимно матов емайл, защото гланцовото покритие по време на изпичане отделя вещества, които причиняват дефекти и могат да развалят външния вид на продукта.

Разликата с предходната група е че тези плочки освен за стени са подходящи и за под, а някои продукти са подходящи и за външно приложение. Това е така, защото са по-плътни и здрави, имат по-малка порьозност и ниска водопоглъщаемост (3%). Емайлът им е устойчив на износване и на химични реагенти. Друг случай на монокотура е монопороза. В производството на монопороза се използва глина с високо съдържание на карбонати и железни окиси (предимно фелдшпати). По време на изпичането те предизвикват образуване на множество пори в тялото на плочката, които водят до висока водна абсорбция (около 15%) и по малка здравина. Това налага основата да е около 12мм, а приложението – само в закрити помещения.
Теракотатапредставлява класическа керамична плочка от типа монокотура, която се характеризира с ниска до средна абсорбация на вода, по-голяма здравина и устойчивост на износване, което я прави особено подходяща за полагане като подова настилка в банята, тоалетната, кухнята и мокрото помещение.
ГРАНИТОГРЕС

Това е неемайлирана керамична плочка, еднократно изпечена и съставена от светли видове глина, фелдшпати, каолин и кварц. Произвежда се подобно на монокотура. Сместа се разбърква, екструдира, суши и след това се изпича при висока температура, при което се образува монолитна плочка. Гранитогресът има много нисък показател на водопоглъщане – едва 0.05%, устойчивост на удар, на деформации, на абразиви и резки температурни промени. Тялото на плочката е плътно и здраво, което обяснява и устойчивостта на изтъркване при интензивен трафик. Ето защо гранитогресът е навлязъл широко в облицовките на подове, особено на обществени места. Практически няма ограничения в използването му за всевъзможни облицовки както вън, така и вътре.
Различните варианти на обработка дават различния естетическия вид и някои технически качества. Матовият гранитогрес е този, който не се обработва след изпичане. Той има напълно естествен вид. Изделието може да се полира, което увеличава естетическите му качества, но намалява здравината му. При полирането се изрязва горната повърхност на необработените плочки и след това се изсветлява, така изглежда блестяща. Непосредствено след полиране на повърхността се нанася импрегниращ състав, който затваря порите и ги прави по-малко податливи на замърсяване. Недостатък тук е че след намокряне такава плочка става много хлъзгава, затова трябва редовно да се почиства и то със специални препарати.
Друг вариант предлагат полуполираните плочки гранитогрес. На такава обработка се подлагат обикновено неравни плочки, които след изрязване на неравностите показват интересен ефект на съчетаване на полирани и матови участъци.
Още една технология обогатява колекциите гранитогрес – сатенена обработка с восък. При нея преди изпичането върху плочката се нанасят прозрачни минерални кристали с различна температура на топене. Резултатът е отново блестяща повърхност, но не толкова хлъзгава както при полирането.
Практически не съществуват ограничения при полагането на гранитогреса, както в екстериора, така и в интериора на дома – под формата на различни стенни и подови облицовки в банята, тоалетната, кухнята, всекидневната, мокрото помещение. С най-добро приложение като подова настилка в интериора на банята, тоалетната или мокрото помещение у дома е матираният гранитогрес. При него намалява значително риска от подхлъзване, когато е навлажнен или мокър, което го прави много безопасен.
Сред останалите полезни качества на матирания гранитогрес се нареждат значително по-голямата здравина и устойчивост на износване и удар, които се дължат на процеса на производство, при който порцелановата плочка е подложена на по-малко на брой манипулации (като полагане на глазура или полиране, например). Допълнителен плюс е това, че матираната повърхност не може да бъде надраскана, което я прави особено подходяща за полагане като подова настилка в бани и тоалетни с интензивен трафик (в офиси, търговски центрове и други обществени сгради). Матираният гранитогрес позволява, също така, особено успешно да бъдат имитирани текстурите на натурални материали като дърво, камък, текстилна тъкан и други.
Преди да финализираме, нека обърнем внимание на още нещо, на което неминуемо ще се натъкнете, стигне ли се до избор на керамични плочки или гранитогрес за обзавеждането, а именно ректифицирани или неректифицирани плочки. Каква е разликата и какво да имате предвид?
РЕКТИФИЦИРАНИ И НЕРЕКТИФИЦИРАНИ ПЛОЧКИ

Обикновено ректифицираните плочки са плочки в по-големи размери, тоест за настилка и облицовка на по-големи повърхности. Без значение дали са керамични плочки или гранитогрес, те са прецизно обработени и осигуряват перфектни прави ръбове и размер. Те осигуряват симетричен, изчистен, еднороден вид на повърхността и изключително фини линии за фугиране.
Ето защо, логично е да се използват ректифицирани плочки в по-големи пространства – там, където се търси плътност, еднородно усещане, непрекъсната линия в настилката или облицовката.
Неректифицираните плочки, традиционните и най-масовите, са подходящи при класическото изпълнение или когато съзнателно търсеният ефект е дадена стая да бъде обзаведена с плочки и това да е видимо. Ето защо, тези плочки са подходящи за мокри помещения, за кухня и трапезария, за коридор, антре, външни плочки за балкон и т.н.
Надяваме се и с тази статия да сме ви били полезни и да сме направили още една крачка напред в мисията си да ви информираме при вземането на дълготрайни и качествени решения за вашия дом или бизнес.